Честит празник на духовността!

“Празник е днес, щерко, празник на учащите се. И на учителите, и на родителите, ама най-вече на децата. Трябва те да се научат нашето си слово да тачат, и буквите, и учителите.
Да си даскал, щерко, призвание си е.
Никоя друга професия не изисква така да се раздаваш. А и с деца по-мъчно се работи. Всяко трябва да погледнеш, по главица да го погалиш и нужното нему да прецениш и да му го дадеш. Всяко дете си е различно. Ако даскала е със сърце даскал, то децата в очи го гледат и всичкото, що каже, попиват. Той пред тях безкрайните хоризонти на знанието и на духовността отваря, и сърцата им за знание жадни оставя. Затова, щерко, все казвам даскал с главна буква се пише и нему винаги капа за поздрав се сваля.”

“Думам ти, щерко. Български празници и обичаи”, Анелия Овнарска-Милушева